Jan 11, 2007, 12:55 PM

Като Хензел

  Poetry
1K 0 3
* * *

Като Хензел
вървя
през гората
и търся
шоколадената къщичка.
От последния си залък
роня трохи-
не от страх
да не се изгубя-
да нахраня птиците.
И до къщичката поспрях,
макар че съм чела приказката.
Не отхапах от керемидите-
почуках,
за вещицата попитах.
Излежах
три дни затворен,
изядох
сто гозби,
накрая-
не я бутнах в пещта,
а й извадих огънче.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румена Румена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...