10 нояб. 2006 г., 08:32

Като комета... 

  Поэзия
955 0 12



Като комета бавно се разпадам
избликват чувства, мокрещи сълзи,
остава сам-сама душата
и думички безмислени реди.


Ветрец повдига морни ми клепачи,
съзирам капчици по елхова гора,
отпивам, вдишвам и смирено лягам,
разперил пръсти в мократа трева.


Небето гледам и се радвам
и стихове на ум редя
"Излезте всред Природа, Братя,
посейте семе в родната земя."


В мечтите свои птици виждам
и песни слушам в борови гори,
че няма нищо по-красиво
от пролетните влюбени стрели.

© Атанас Коев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Красиво и спосойно, тишина ...
    Почувствах земята и мократа трева.

    Поздрав и усмивка.
  • Красив стих,Браво!
  • че няма нищо по-красиво
    от пролетните влюбени стрели.

    Да така е, и е много хубаво, че ни го напомняш и през есента... Поздравче!
  • Ами обяснението е простичко
    Забелязах, че не съм му сложил заглавието и му го сложих...
    Явно и датата се сменя след редакция.
    Поздравчета!
  • Чудесно е Наско, то е песен даже, за човека, природния му стих и сеячите...Поздрави!
  • Много, много ми хареса...!!! И аз забелязах, че има стари коментари.
  • ...че няма нищо по-красиво
    от пролетните влюбени стрели...
    * * *
    Ами нека отминава бързо зимата, за да се роди с песен Пролетта!

    Поздрав, Наско, чудесен стих!
  • Благодаря ви момичета
    Много усмивки и щастие ви пожелавам!
    Мая, в движение съм - планини, градове, села...
    Поздрави
  • Браво!Много нежно звучи /6/
  • Ето те отново! Къде се изгуби,Наско?... Много е хубаво стихотворението ти, много нежно и колоритно.Браво!
  • Браво Наско
  • чудесно..и на мен ми се иска същото,но с това забързано ежедневие...
Предложения
: ??:??