10.11.2006 г., 8:32 ч.
Като комета...
Като комета бавно се разпадам
избликват чувства, мокрещи сълзи,
остава сам-сама душата
и думички безмислени реди.
Ветрец повдига морни ми клепачи,
съзирам капчици по елхова гора,
отпивам, вдишвам и смирено лягам,
разперил пръсти в мократа трева.
Небето гледам и се радвам
и стихове на ум редя
"Излезте всред Природа, Братя,
посейте семе в родната земя."
В мечтите свои птици виждам
и песни слушам в борови гори,
че няма нищо по-красиво
от пролетните влюбени стрели.
© Атанас Коев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Красив стих,Браво!
-
че няма нищо по-красиво
от пролетните влюбени стрели.
Да така е, и е много хубаво, че ни го напомняш и през есента... Поздравче!
-
Ами обяснението е простичко
Забелязах, че не съм му сложил заглавието и му го сложих...
Явно и датата се сменя след редакция.
Поздравчета! -
Чудесно е Наско, то е песен даже, за човека, природния му стих и сеячите...Поздрави!
-
Много, много ми хареса...!!! И аз забелязах, че има стари коментари.
-
...че няма нищо по-красиво
от пролетните влюбени стрели...
* * *
Ами нека отминава бързо зимата, за да се роди с песен Пролетта!
Поздрав, Наско, чудесен стих! -
Благодаря ви момичета
Много усмивки и щастие ви пожелавам!
Мая, в движение съм - планини, градове, села...
Поздрави -
Браво!Много нежно звучи /6/
-
Ето те отново! Къде се изгуби,Наско?... Много е хубаво стихотворението ти, много нежно и колоритно.Браво!
-
Браво Наско
-
чудесно..и на мен ми се иска същото,но с това забързано ежедневие...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Почувствах земята и мократа трева.
Поздрав и усмивка.