Като летен полъх
Като летен полъх покрай мен премина.
И всяка клетка в мен се оживи.
Ти погледна ме, но и си замина.
А кой пожара в мен сега ще угаси?
С теб отвлече моите мисли.
Вечер не заспивам, а броя звезди.
Дали и ти за мен помисли?
Не помня вече...
жива ли изобщо бях преди?
Леда във мен превърна в лава.
И мястото не си намирам веч.
Какво се случи в онзи миг, тогава?
Ти в мен си вече, пък макар далеч.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виолета Все права защищены
🌼
