6 янв. 2022 г., 09:47

Като мечта недостижимо

428 0 0

    

Като мечта недостижимо

 

Това пътуване е дълго,

прилича ми на авантюра,

в душата болката е спряла

и чувствата е съхранила.

 

Картините на щастието

в сърцето ми са още живи

и там заключени са вечно,

сълзите ми изтрили.

 

Нощта безкрайна дълго броди,

а в нея скита любовта ми,

и мислите ми пак са тъжни –

далечни, сиви, недоспали.

 

А утрото се е укрило

самотно някъде, унило.

Това пътуване е дълго,

като мечта недостижимо.

 

        Мария Мустакерска

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Maria Mustakerska Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...