Като мечта недостижимо

Това пътуване е дълго,

прилича ми на авантюра,

в душата болката е спряла

и чувствата е съхранила.

Картините на щастието

в сърцето ми са още живи

и там заключени са вечно,

сълзите ми изтрили.

Нощта безкрайна дълго броди,

а в нея скита любовта ми,

и мислите ми пак са тъжни –

далечни, сиви, недоспали.

А утрото се е укрило

самотно някъде, унило.

Това пътуване е дълго,

като мечта недостижимо.

        Мария Мустакерска