6.01.2022 г., 9:47

Като мечта недостижимо

423 0 0

    

Като мечта недостижимо

 

Това пътуване е дълго,

прилича ми на авантюра,

в душата болката е спряла

и чувствата е съхранила.

 

Картините на щастието

в сърцето ми са още живи

и там заключени са вечно,

сълзите ми изтрили.

 

Нощта безкрайна дълго броди,

а в нея скита любовта ми,

и мислите ми пак са тъжни –

далечни, сиви, недоспали.

 

А утрото се е укрило

самотно някъде, унило.

Това пътуване е дълго,

като мечта недостижимо.

 

        Мария Мустакерска

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...