6.01.2022 г., 9:47

Като мечта недостижимо

420 0 0

    

Като мечта недостижимо

 

Това пътуване е дълго,

прилича ми на авантюра,

в душата болката е спряла

и чувствата е съхранила.

 

Картините на щастието

в сърцето ми са още живи

и там заключени са вечно,

сълзите ми изтрили.

 

Нощта безкрайна дълго броди,

а в нея скита любовта ми,

и мислите ми пак са тъжни –

далечни, сиви, недоспали.

 

А утрото се е укрило

самотно някъде, унило.

Това пътуване е дълго,

като мечта недостижимо.

 

        Мария Мустакерска

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...