Като Огън ... заминавам

Поэзия

1.2K 0 15

Защо не грабнеш мига -

той е твой.

Сега е море;

Утре ще стигнем брега -

той е мой!

...С нежно небе...

Само ме обичай!

Не? Тогава давай -

себе си докрай отричай.

Но не оставай!!!...

Аз не мога така,

Зов е мойта душа.

Ще тръгна, за да мога да остана

цяла - без кръв в отворената рана.

Ще оцелея -

защото мога!

И студ не ще вея -

защото аз съм Огън!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

stoyan0729 (Стоян Тодоров)

цялостно, на един дъх, браво!

2011-12-27T18:06:23+02:00
Милуша (Милуш Хвойнев)

Но дали повече не искаш да топлиш, както и брега топли морето, затова то винаги се връща при него...?

2008-05-28T01:45:26+03:00
лъвче (Лъки)

Харесвам Огнените хора с плам в душите!!!Силен стих!Докосна ме!
Успех!

2007-12-26T22:51:59+02:00
venus (Вечерница или Зорница)

Благодаря на всички, страшно сте мили! Голяма прегръдка за Вълчо, целувка за Рени, широка усмивка на Пепи, Маги и Вилдан...по едно намигване за Мони, Росен и Георги и благодарности на всички останали - пълните ми душата, няма да ви оставя да си поемете дъх от стихове

2007-12-26T18:15:34+02:00
тюркоаз (Мариола Томова)

Взривяваш!!!С огън и обич!!!
От мен поздравления и благодаря, Танче!!!

2007-12-26T18:12:28+02:00