Dec 26, 2007, 1:22 PM

Като Огън ... заминавам

  Poetry
1.2K 0 15

 

                                                                                 

  Защо не грабнеш мига -                            

             той е твой.                                              

   Сега е море;                                                    

   Утре ще стигнем брега -                            

              той е мой!                                              

       ...С нежно небе...                                       

                    Само ме обичай!                            

                    Не? Тогава давай -                      

                    себе си докрай отричай.            

                    Но не оставай!!!...                        

             Аз не мога така,                                    

             Зов е мойта душа.                                

             Ще тръгна, за да мога да остана    

             цяла - без кръв в отворената рана.

    Ще оцелея -                                                     

             защото мога!                                           

    И студ не ще вея -                                         

                защото аз съм Огън!!!                      

                                                                                    

                                                                                     

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вечерница или Зорница All rights reserved.

Comments

Comments

  • цялостно, на един дъх, браво!
  • Но дали повече не искаш да топлиш, както и брега топли морето, затова то винаги се връща при него...?
  • Харесвам Огнените хора с плам в душите!!!Силен стих!Докосна ме!
    Успех!
  • Благодаря на всички, страшно сте мили! Голяма прегръдка за Вълчо, целувка за Рени, широка усмивка на Пепи, Маги и Вилдан...по едно намигване за Мони, Росен и Георги и благодарности на всички останали - пълните ми душата, няма да ви оставя да си поемете дъх от стихове
  • Взривяваш!!!С огън и обич!!!
    От мен поздравления и благодаря, Танче!!!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...