Като Огън ... заминавам
Защо не грабнеш мига -
той е твой.
Сега е море;
Утре ще стигнем брега -
той е мой!
...С нежно небе...
Само ме обичай!
Не? Тогава давай -
себе си докрай отричай.
Но не оставай!!!...
Аз не мога така,
Зов е мойта душа.
Ще тръгна, за да мога да остана
цяла - без кръв в отворената рана.
Ще оцелея -
защото мога!
И студ не ще вея -
защото аз съм Огън!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вечерница или Зорница Всички права запазени
широка усмивка на Пепи, Маги и Вилдан...
по едно намигване за Мони, Росен и Георги и благодарности на всички останали - пълните ми душата, няма да ви оставя да си поемете дъх от стихове
