Като от картина
В покоите мои имам картина една,
гледаща в нищото млада жена.
Ръцете ù вяли, отпуснати, мъртви,
погледът - влажен, сякаш от кърви…
Жената от стената гледам сега,
отново я питам: „Защо си сама?“
А тя с кървави сълзи продумва едва:
„Детето загубих, стъмни се, няма следа…“
Отивам при нея, в картината влизам,
сърцето забива, поглед майчински взирам.
Ръцете ù хващам, прегръщам я силно, ...