Като от картина

21 авг. 2013 г., 20:19

Поэзия » Другая

406 0 3

Като от картина

В покоите мои имам картина една,

гледаща в нищото млада жена.

Ръцете ù вяли, отпуснати, мъртви,

погледът - влажен, сякаш от кърви…

Жената от стената гледам сега,

отново я питам: „Защо си сама?“

А тя с кървави сълзи продумва едва:

„Детето загубих, стъмни се, няма следа…“

Отивам при нея, в картината влизам,

сърцето забива, поглед майчински взирам.

Ръцете ù хващам, прегръщам я силно,

опитвам болка да отнема, непосилно…

----

Детето до мене спи ангелски сън,

детското дишане трепти като звън…

Поглеждам жената с кървави очи,

в главата ми глас успокояващ ечи:

„Детето е тук, не се тревожи,

за него се грижа с любов, погледни!

Намерих го и смисъл вдъхновен,

за теб и мен придоби новият ден!“

manipuliram (Манипулирам)

2013-09-18T11:05:50+03:00

Сълзи...
Sanvali (Санвали)

2013-09-18T10:40:14+03:00

Валентин доведе ме до този стих и след прочита му останах без думи...М - много тежко е това което си описала, на мен са ми минавали подобни мисли, които са пораждали усещанията..но се надявам никога да не позная реалността в това отношение, тази загуба!
valqka (Валентин Василев)

2013-09-18T10:17:52+03:00

По инерция веднага съм сложил оценка.Дълго мълчах над твоята изповед! Мъката ти няма да оценявам, защото не мога да степенувам в цифри безкрайността на обичта ми, породена и от дълбочината на душата ти! Дали ме разбра, М.? Ах, как искам да се гледаме в очите, за да си говорят душите ни ...