Като по Маркес - в края на живота
Опитах се да си представя, че си стих.
Забравен в папката от мойто детство.
Най-първи трепет. Като шепнещ вик,
разчупващ изведнъж света.
Какво вълшебство!
И ето, че отново сме деца.
И влюбени един във друг. Щастливи.
Какво момче си само! Канара!
Ти тялото ми крехко прегърни!
Ръцете ми във твоите вземи ги!
Не е наивност!
Нито е мечта или измислена надежда!
Намерихме се! Стих си в зрелостта!
Любовници, семейства, мъж, жена, деца
са в паралелния живот.
За нас остават сто години нежност.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Гатева Все права защищены
