Като по Маркес - в края на живота - стих: от 670301 (Павлина Гатева)

13 янв. 2019 г., 16:30

Като по Маркес - в края на живота

Поэзия

316 1 2

Опитах се да си представя, че си стих.
Забравен в папката от мойто детство.
Най-първи трепет. Като шепнещ вик,
разчупващ изведнъж света.
Какво вълшебство!

И ето, че отново сме деца.
И влюбени един във друг. Щастливи.
Какво момче си само! Канара!
Ти тялото ми крехко прегърни!
Ръцете ми във твоите вземи ги!

Не е наивност!
Нито е мечта или измислена надежда!
Намерихме се! Стих си в зрелостта!
Любовници, семейства, мъж, жена, деца
са в паралелния живот.
За нас остават сто години нежност.

Като по Маркес - в края на живота

Свързани произведения

Комментарии

Предложения