670301 (Павлина Гатева)
1387 361
Jan 13, 2019, 4:30 PM

Като по Маркес - в края на живота 

  Poetry
376 1 2

Опитах се да си представя, че си стих.
Забравен в папката от мойто детство.
Най-първи трепет. Като шепнещ вик,
разчупващ изведнъж света. 
Какво вълшебство!

И ето, че отново сме деца. 
И влюбени един във друг. Щастливи. 
Какво момче си само! Канара!
Ти тялото ми крехко прегърни!
Ръцете ми във твоите вземи ги!

Не е наивност! 
Нито е мечта или измислена надежда!
Намерихме се! Стих си в зрелостта!
Любовници, семейства, мъж, жена, деца
са в паралелния живот.
За нас остават сто години нежност.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??