КАТО ПРАНЕ НА РИЗА С МОРСКА СОЛ

в началото

ще те накисна със езика на вината си

... знам, че е заразно

... не съм попитал

ще изстържат угризения тъгата ти

и ще се свием тихо във корито «никои»

сега

по-голи от панелните фасади

по-прашни от крака на градски гълъби

с очи избелени в очакване

на нещото което покрай нас се случва

сърца усукани в погнуса

като ръцете на старици изстискват белина в стомасите

... не сме възпрели възела на пръстите

... и сенки под очите ще ни издадат пред утрото

за изневярата със нощните кръстовища

и за надбягването с фаровете на такситата

почти непреднамерения допир с тъмното...

... ще се разбудим прострени пред деня от крясъци на гларуси

и демонстриращи триумфа крепости през бойници в челата ни

ще шепнат

«не съм забравил пътя си към къщи»

26. 01. 2010 Варна