КАТО ПРАНЕ НА РИЗА С МОРСКА СОЛ
в началото
ще те накисна със езика на вината си
... знам, че е заразно
... не съм попитал
ще изстържат угризения тъгата ти
и ще се свием тихо във корито «никои»
сега
по-голи от панелните фасади
по-прашни от крака на градски гълъби
с очи избелени в очакване
на нещото което покрай нас се случва ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up