Като пране на риза с морска сол
КАТО ПРАНЕ НА РИЗА С МОРСКА СОЛ
в началото
ще те накисна със езика на вината си
... знам, че е заразно
... не съм попитал
ще изстържат угризения тъгата ти
и ще се свием тихо във корито «никои»
сега
по-голи от панелните фасади
по-прашни от крака на градски гълъби
с очи избелени в очакване
на нещото което покрай нас се случва
сърца усукани в погнуса
като ръцете на старици изстискват белина в стомасите
... не сме възпрели възела на пръстите
... и сенки под очите ще ни издадат пред утрото
за изневярата със нощните кръстовища
и за надбягването с фаровете на такситата
почти непреднамерения допир с тъмното...
... ще се разбудим прострени пред деня от крясъци на гларуси
и демонстриращи триумфа крепости през бойници в челата ни
ще шепнат
«не съм забравил пътя си към къщи»
26. 01. 2010 Варна
© Петко Чернев All rights reserved.
