Като пране на риза с морска сол
КАТО ПРАНЕ НА РИЗА С МОРСКА СОЛ
в началото
ще те накисна със езика на вината си
... знам, че е заразно
... не съм попитал
ще изстържат угризения тъгата ти
и ще се свием тихо във корито «никои»
сега
по-голи от панелните фасади
по-прашни от крака на градски гълъби
с очи избелени в очакване
на нещото което покрай нас се случва
сърца усукани в погнуса
като ръцете на старици изстискват белина в стомасите
... не сме възпрели възела на пръстите
... и сенки под очите ще ни издадат пред утрото
за изневярата със нощните кръстовища
и за надбягването с фаровете на такситата
почти непреднамерения допир с тъмното...
... ще се разбудим прострени пред деня от крясъци на гларуси
и демонстриращи триумфа крепости през бойници в челата ни
ще шепнат
«не съм забравил пътя си към къщи»
26. 01. 2010 Варна
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петко Чернев Всички права запазени
