gd3 (Георги Дянков)
22 14
9 авг. 2009 г., 22:40

Като пролетен дъжд нахлу в живота ми 

  Поэзия » Другая
636 0 3

Неведнъж си била моят изгрев,
неведнъж със теб посрещал съм Луната.
Нейната прекрасна пелерина,
обсипана с безброй звезди!

Неведнъж търпял съм упреците незаслужени,
изсипани върху нашето съсловие.
Породени от мъките, тревогите и унижението,
поднесени от твоя, най-лудия човек.

Неведнъж съм ставал аз причината
ти да се скараш или разделиш.
Със неща, които ти си имала,
преди в живота ти да вляза аз!

Неведнъж помежду ни спорове е имало -
дали ти, дали аз сме били прави.
Никога не ще го разберем,
но ние не трябва да се забравяме.

Трябва в труден миг човек
да има на кого да се опре.
Макар да сме толкова различни
ти и аз, винаги трябва да си помагаме!

 

от "Моите житейски умотворения"

© Георги Дянков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.

  • Благодаря
  • Описал си отношенията ми с всички - приятелки, приятели,
    с които съм се разделила; Странно,но мъжете сте по добри
    в това помагате..
    Поздрави! Откровено - добре дошъл, чака те работа,но заглавието показва страхотен потенциа.
  • ...Няма да се забравим Георги,няма!И тук се намерихме!Поздрав!...
Предложения
: ??:??