Като пролетен дъжд нахлу в живота ми
Неведнъж си била моят изгрев,
неведнъж със теб посрещал съм Луната.
Нейната прекрасна пелерина,
обсипана с безброй звезди!
Неведнъж търпял съм упреците незаслужени,
изсипани върху нашето съсловие.
Породени от мъките, тревогите и унижението,
поднесени от твоя, най-лудия човек.
Неведнъж съм ставал аз причината
ти да се скараш или разделиш.
Със неща, които ти си имала,
преди в живота ти да вляза аз!
Неведнъж помежду ни спорове е имало -
дали ти, дали аз сме били прави.
Никога не ще го разберем,
но ние не трябва да се забравяме.
Трябва в труден миг човек
да има на кого да се опре.
Макар да сме толкова различни
ти и аз, винаги трябва да си помагаме!
от "Моите житейски умотворения"
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Дянков Все права защищены
И тук се намерихме!