Като пронизана...
871
0
0
Боли, защо любовта убива.
Тъй сладка, ала тъй горчива.
Макар че толкова ранява,
тя и обича толкова силно,
че може и да те убие,
Любов, какво знаем за нея,
тя никога не умира.
Живеее в нас като болка,
но и като радост, като страст,
но и като гибел.
Тази сладка болка как
пронизва сърцето ми,
с остра кама.
Виждам как малкото
живец, който ми бе
останал, замря в мен.
О, тази болка как
можах да позволя
да направи живота ми лъжа.
Дали някога ще си простя.
Тъй сладка, ала тъй горчива.
Макар че толкова ранява,
тя и обича толкова силно,
че може и да те убие,
Любов, какво знаем за нея,
тя никога не умира.
Живеее в нас като болка,
но и като радост, като страст,
но и като гибел.
Тази сладка болка как
пронизва сърцето ми,
с остра кама.
Виждам как малкото
живец, който ми бе
останал, замря в мен.
О, тази болка как
можах да позволя
да направи живота ми лъжа.
Дали някога ще си простя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Златина Атанасова Все права защищены
