19 нояб. 2011 г., 16:56

Като птица

502 0 0

Искам да съм птица...
Да се издигна в небето
и да полетя над морето.
Да обиколя света
и на твоя прозорец да дойда...

Ден и нощ там ще стоя...
В горещини, в бури и в студени дни...
Там ще бъда, помни!
Ще те гледам как се събуждаш
и заспиваш ти...

Аз не искам да знаеш, че съм там...
Стига ми само да видя
как отваряш очи...
и с усмивка посрещаш всички трудности...
Защото това ми дава надежда,
че някой ден
ще ме пуснеш в сърцето си!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...