4 мар. 2010 г., 11:39

Като първа обич

643 0 0

Достигам до тебе

през много неволи,

през погледи скрити

и думите голи.

Все се изплъзваш,

все отминаваш,

но... дълбоко във мене

диря оставаш.

Сблъсквам се с рими

и строфи проклети.

Мисли редя си -

нестройни куплети.

Ти отминаваш

съвсем безразличен,

весел, игрив,

сълзлив, драматичен.

Като първата обич

те чаках, да мога

да взема искрица

от вечния огън,

който излъчваш,

с който привличаш.

Как да те накарам

и мен да обичаш,

наравно със други

творящи любови,

като мене, които

да горят са готови?

За мене мечта си,

чувство, прозрение.

Аз боготворя те,

СТИХОТВОРЕНИЕ !

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Харита Колева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...