Като самодива
Гали ме с поглед-слънчев лъч
през горския шубрак,
покривай тялото ми
с нежността на твоя мъх,
докосвай голата ми гръд
със пръсти-падащи листа,
облей ме с капки влага-
свежа, утринна роса...
Шепти ми влюбено
с гласа си-шепот на щурче,
изпълвай порите ми
с цветен дъх и аромат,
накарай да запее моето сърце
със птича песен литнала край нас...
Обсипвай ме с целувки-
свежи пролетни цветя,
изпълвай ме със горска плам,
дари ме с ритъма на този дивен танц
и като твоя самодива ще ти се отдам...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евдокия Иванова Все права защищены
