Като синтетичен ритъм

Ремикс

Депеш Моуд

Капките от душа търсят нови пространства

По стената между плочките

И с времето зеленото се вмирисва

В тези макро светове

Където и фотографията не може да влезе

Защото са вълшебни

Като от книги от детството ни

Които не можем да прочетем

Защото сме на четири

Затова имаме мама

И тати

Да ни четат на нощна лампа

За да ни е по-лесно да заспим

Затова имаме обърканите си представи

За света

Защото са вълшебни

Нереални са

А някой така и не се научиха да четат

Сега какво ли са

И ритъма под душа ме измива

И аз търкам мръсния ден

Искам да излезе изпод кожата ми

Деня в който ме изнасилиха всички хора които срещнах

Всеки който ме попита за часа

Когато исках да съм сам

Свеки който стисна ръката ми

По тези никога свършващи интервюта

За работа

Търкам под душа слабото

Което наричам тяло

И ми е толкова вкиснато че не искам никога повече да изляза

Топъл е

Синтетичния ритъм

Масажира задната част на врата ми

Както никога преди

Защото току що подстригах косата си

И е ново усещането

Да нямаш

А косата ми

Дето беше дълга до кръста

Какво стана с нея

Щях да я дарявам

А след няколко месеца по рафтовете в един тъмен шкаф

Компания на дебел слой прах

Какво стана с нея

Бутнах я в една бяла торба

С другия боклук

И си затворих очите за да не виждам

Затворих ги за да не плача

А сега това ново усещане под душа

Как шиба врата ми

Изгоряло от слънцето парче кожа

Ново

Голо

Срамежливо като децата по малката уличка

В един малък

Но хубав град

В една друга държава

Където циганите крадат защото няма мексиканци

Усилвам Депеш Моуд

Ремиксите

И ритъма се усилва

Блъска

Дето трябваше да е косата ми

Дето трябваше да подарък на някое раково болно

Но за някой неща няма шанс за втори живот

Ремиксите пък точно това се опитват да правят

Като Иисус и Лазар

Ама това е друга история

Там нищо не е доказано

„Трябва да имаш вяра”

Ми каза един от преподавателите ми

По богословие

Което учих четири години

И не успях да завърша защото избягах

От другия бряг на океана

Нещата изглеждат по друг начин сега

Аз вяра не намерих никъде

Ремиксите са по-истински

От Иисус

Но по-малко от приказките от преди двайдет години

А под душа

Става горещо

Измъчения ден се излива през една малка дупка

И не знам къде отива

Къде се събира всичкото

Мръсно

Целия скапан няколко-часов грозен

Свят

От който така искам да се измия

Дали не ме чака

Отвън пред вратата

Да ми покаже

Навън колко е хубаво

Знаеш какво му е най-хубавото тук

Ей там на земята дето пише трийсет и шест

Е колата ми

Да ме спаси от претъпкани автобуси и трамваи

Но това няма значение

Защото всъщност не това е най-хубавото

Тук

Хубаво е че го няма преподавателя ми

По богословие

С неговото плитко мислене

Хубаво е че във въздуха няма чалга

И че прозорците

На къщите са чисти

Но и това не е най-хубавото

Не знам

Като ремикс е

Направено наново

За да се хареса повече

С ритъм в който можеш да си клатиш краката

Седнал на масата

Или да се изкъпеш с онова новото чувство

За да можеш пак да се изцапаш

Спирам водата

И последните капки се промушват

В някакъв друг свят

И аз се навеждам и се опитвам да погледна в дупката

И подушвам някакво

Несигурно бъдеще

Сега косата ми по бързо изсъхва

Затварям вратата след себе си

Падам в леглото

Усилвам музиката до дупка

И в моя си макро свят

Където нито една

Фотография не може да надникне

Аз събирам мръсното от всеки ден

Докато изпиша последната си тетрадка

Който се опита да се добере до мен

Ще трябва да се вмъкне през ключалката

16.12.2008