Като скитник без душа

Тръгвам си с утринната зора,

защото страхът във мен шепти,

да не би разочарована да си от мен,

ако наяве видиш моите сълзи!

Идвам нощем като нечакан гост,

за да легна до теб в студеното легло,

за да те стопля с моите ръце,

ала знам, че ти и аз сме само два айсберга!

Искам да те имам теб не само в съня,

а и денем да милвам твоите коси!

Искам да те имам теб не само през нощта,

а и наяве да целувам твоите нежни очи!

Не мога и не искам да разбера тази любов,

любов, която за теб и мен е невъзможна,

затова, защото ти и аз сме като лед и огън.

Обичаме се само в съня и никъде другаде!

Като скитник без душа аз бродя денем,

за да мога нощем да спра в твоето легло,

за миг един и след това да тръгна като скитник,

по таз земя за да те търся там, където не си!