Trepach (Юлиан Владимиров)
31 88
17 апр. 2007 г., 11:23

Като снежинки  

  Поэзия
1191 0 5
   

Като снежинки в коледната нощ

опитваме се да ловиме мигове,

в които сме били щастливи...


Като прашинки след пролетния дъжд

потънали завинаги са в локвата

на спомените каменни и сиви...


И ако падаща звезда в нощта

роди в сърцето ни сияйно чувство,

то значи ли смъртта презряна,

че станала е кръстопът на наща същност?..


И заслепени от страстта

в препускане живота сме си пропилели.

Или в очакване и самота

върху подвижни пясъци сме спрели...


Като във детски грейнали очи,

очакващи желания подарък

мечтаем да се преродим

ефирни, обляни от любов и без остатък...


Като окъпани във злато есенни листа

отронват се безмълвно дните ни,

поели своя път към вечността...

© Юлиан Владимиров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря Ани! Благодаря Галя!Разбира се, че си струва Но от всичкото препускане, накрая остават само тези малки снежинки... Единственото, което можем да вземем със себе си във вечността...
  • Струва си препускането Юли,... и заради малкото мигове в които сме били щастливи. Поздравления за чудесния стих!
  • Чудесен стих!
  • Целия ни живот е едно препускане... на вятъра... изпълнени със страсти гоним мечтите си... А в крайна сметка, след време разбираме, че не сме мръднали и на мм... че целия ни живот е едно бавно пропадане в подвижните пясъци... и колкото повече мърдаме и се мъчим да изплуваме, толкова повече затъваме...
    Благодаря Светославе!!! Благодаря Креми!!!
  • Прекрасен е стиха ти!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??