Като снежинки
Като снежинки в коледната нощ
опитваме се да ловиме мигове,
в които сме били щастливи...
Като прашинки след пролетния дъжд
потънали завинаги са в локвата
на спомените каменни и сиви...
И ако падаща звезда в нощта
роди в сърцето ни сияйно чувство,
то значи ли смъртта презряна,
че станала е кръстопът на наща същност?..
И заслепени от страстта
в препускане живота сме си пропилели.
Или в очакване и самота
върху подвижни пясъци сме спрели...
Като във детски грейнали очи,
очакващи желания подарък
мечтаем да се преродим
ефирни, обляни от любов и без остатък...
Като окъпани във злато есенни листа
отронват се безмълвно дните ни,
поели своя път към вечността...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Юлиан Владимиров Все права защищены
Но от всичкото препускане, накрая остават само тези малки снежинки... Единственото, което можем да вземем със себе си във вечността...
