Като снежинки
Като снежинки в коледната нощ
опитваме се да ловиме мигове,
в които сме били щастливи...
Като прашинки след пролетния дъжд
потънали завинаги са в локвата
на спомените каменни и сиви...
И ако падаща звезда в нощта
роди в сърцето ни сияйно чувство,
то значи ли смъртта презряна,
че станала е кръстопът на наща същност?..
И заслепени от страстта
в препускане живота сме си пропилели.
Или в очакване и самота
върху подвижни пясъци сме спрели...
Като във детски грейнали очи,
очакващи желания подарък
мечтаем да се преродим
ефирни, обляни от любов и без остатък...
Като окъпани във злато есенни листа
отронват се безмълвно дните ни,
поели своя път към вечността...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлиан Владимиров Всички права запазени
Но от всичкото препускане, накрая остават само тези малки снежинки... Единственото, което можем да вземем със себе си във вечността...
