Като сянка
Защото се задъхвам от мълчания*
защото всичките недели са безлунни
и впиват пръсти в бледи очертания
по пясъка градят ме с устни
онези неузрели в двора ми малини
набързо изживяното назаем време
от тук до там са само думи
и в тях отдавна с тебе дремем...
... защото и небето е от камък
и рони се на прага ми в пътека
а аз вървя а още падам
надолу...
все надолу
като дреха...
... изсулена в нозете като сянка!
* Из "И по това на бурята приличам" - Евгения Тодорова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
