13.07.2014 г., 19:58 ч.
Като сянка
Защото се задъхвам от мълчания*
защото всичките недели са безлунни
и впиват пръсти в бледи очертания
по пясъка градят ме с устни
онези неузрели в двора ми малини
набързо изживяното назаем време
от тук до там са само думи
и в тях отдавна с тебе дремем...
... защото и небето е от камък
и рони се на прага ми в пътека
а аз вървя а още падам
надолу...
все надолу
като дреха...
... изсулена в нозете като сянка!
* Из "И по това на бурята приличам" - Евгения Тодорова
© Бехрин Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Много стил ...
-
Много ми хареса!
-
Това усещане за свличане, за рушене и саморушене...убийствено е!
-
Защото във черупки са заключени
плачът на мидите и радостта им,
защото всички тайни са заключени–
не се страхувам вече от властта им. Привет,Бехрин!И бъди все така нежна! -
"... защото и небето е от камък
и рони се на прага ми в пътека"
Просторът свит е - точка във безкрая,
животът се изнизва като пясък,
дали била съм тук, понякога не зная.
Мъгла, но трябва да се диша някак.
Радвам се да ти видя, Бети! -
Браво!!!
-
Прелестно!
-
понякога... миговете на живота са мълчания..
безлунни, тъжни.. а ние се превръщаме
във тяхна сянка..
Бехрин...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
и в тях отдавна с тебе дремем..."
Бети, Бети...
Въздъх.