Като сълза
Една сълза, а колко ли причини
да се роди тя има?
Да пишат сто мъдреца, сто години,
дали ще стигнат и наполовина
на списъка с такива?
Сълза от мъка, страх и отчаяние.
Сълза любовна и сълза щастлива.
Сълза, родена в миг на покаяние.
Дори сълза... която ни убива...
Във себе си, аз нямам сто мъдреца,
пред себе си не виждам сто години,
но само в пеенето на щуреца,
откривам аз безброй причини,
да се роди сълза...
Ще стана бавно и ще си отида,
като сълза попиваща в земята,
като сълза от мъка след обида,
аз бавно ще изчезна... аз, сълзата...
11.05.2014.
Георги Каменов
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Каменов Все права защищены
