Като в басня.

Защо да се измъчваме така?
Самотни си обрекла ти - ръцете ми, 
а мястото ми в твоята душа,
тъй тясно е за влюбено сърце...
И спира ми дъха от въздихание.
Една сълза прелива предпотопно. 
Какво, че ще валя от туй страдание,
щом няма да си с мене доживотно?
Защо да се обливаме с вина?
Нима е невъзможна любовта ни?
Напротив! Щом сме живи Ти и Аз,
тогава може чудото да стане.
Най-лесно е клишето за илюзии,
утопия, че тя не съществува.
Аз вярвам, че я има точно в нас
и не е древен мит или сънуване.
Защо не изживеем в красота,
копнежа и блаженото на чувствата?
Защо да я изплаквам тази страст
във някакво посредствено изкуство?...
Луната е тъга за всички вълци,
а гроздето горчи им на лисиците. 
Нима съм забраненото ти зрънце,
а ти си по-далечна и от птиците?...

Стихопат.
Danny Diester