Любов, любов... като война си –
все някой се оказва наранен!
Какво си всъщност и коя си,
защо попадаме във твоя плен?
 
Безспорно е, че си велика сила –
света голям от векове крепиш!
Със някои си жестока, с други мила,
а мен кога ще посетиш?...
 
Или от мене ти харесва да се криеш,
да бъдеш глуха за моите мечти...
От вечно чакане да ме разбиеш –
не виждаш ли как времето лети?
 
Колко още да те чакам, ми кажи,
нима ме искаш винаги ранена?
Мечтата си ми само, само ти –
без теб душата е изпепелена!
 
Веднъж ела... докато още дишам –
изморих се все за теб да питам.
И стихове за теб не спрях да пиша,
за миг дори ми дай да те опитам!
 
Любов, любов... като война си –
идваш, раняваш, заминаваш!
Така и не разбрах какво си...
ала на жертвите си не прощаваш!