9.10.2012 г., 14:21

Като война

630 0 0

Любов, любов... като война си –
все някой се оказва наранен!
Какво си всъщност и коя си,
защо попадаме във твоя плен?
 
Безспорно е, че си велика сила –
света голям от векове крепиш!
Със някои си жестока, с други мила,
а мен кога ще посетиш?...
 
Или от мене ти харесва да се криеш,
да бъдеш глуха за моите мечти...
От вечно чакане да ме разбиеш –
не виждаш ли как времето лети?
 
Колко още да те чакам, ми кажи,
нима ме искаш винаги ранена?
Мечтата си ми само, само ти –
без теб душата е изпепелена!
 
Веднъж ела... докато още дишам –
изморих се все за теб да питам.
И стихове за теб не спрях да пиша,
за миг дори ми дай да те опитам!
 
Любов, любов... като война си –
идваш, раняваш, заминаваш!
Така и не разбрах какво си...
ала на жертвите си не прощаваш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Уорендър Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...