29 сент. 2017 г., 21:06

Като за последно

847 0 0

Ти ми преряза крилете.

Бавно и сигурно

ме превърна в мишена,

по която се целят сега ветровете,

а отвътре яде ме гангрена.

 

Ти ми преряза крилете.

Аз ти помогнах учтиво.

С наивност,

с мълчание,

с безропотност.

Позволих ти да бръкнеш дълбоко

под булото скромно на душата ми.

Да превърнеш верността ми в локва,

в която, похабена хлипа красотата ми.

 

Позволих ти!

И сега съм в плен на вината.

Всяка вечер,

всеки ден

ме пронизва нейното жило.

С помътнели очи и обречена.

На колене съм,

а край мене... мъртвило.

 

Няма да спреш!

В ръцете ти бледи

са ножът и хляба.

И с вярата в Бога

не ще ме съзреш –

аз съм толкова слаба!

 

И с последните сили

пак в живота се вричам.

И не търся за ден покаяние.

Стига ми това, че обичам

без посока и без разстояние.

 

/дианнна/

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...