Ти ми преряза крилете.

Бавно и сигурно

ме превърна в мишена,

по която се целят сега ветровете,

а отвътре яде ме гангрена.

Ти ми преряза крилете.

Аз ти помогнах учтиво.

С наивност,

с мълчание,

с безропотност.

Позволих ти да бръкнеш дълбоко

под булото скромно на душата ми.

Да превърнеш верността ми в локва,

в която, похабена хлипа красотата ми.

Позволих ти!

И сега съм в плен на вината.

Всяка вечер,

всеки ден

ме пронизва нейното жило.

С помътнели очи и обречена.

На колене съм,

а край мене... мъртвило.

Няма да спреш!

В ръцете ти бледи

са ножът и хляба.

И с вярата в Бога

не ще ме съзреш –

аз съм толкова слаба!

И с последните сили

пак в живота се вричам.

И не търся за ден покаяние.

Стига ми това, че обичам

без посока и без разстояние.

/дианнна/