valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
20 февр. 2007 г., 06:50

КАТУНАРИ 

  Поэзия
633 0 9

Каруците вървят една след друга,

с окъсани, разнищени платнища,

това ли е човешката заслуга –

животът им да е така разнищен.

 

Те следват пътя на звездите в мрака,

а денем слънцето напред ги води

и циганите просто търсят знака,

в съня им, който остро ги прободе.

 

А знакът им го няма. Те не знаят,

пък и да знаят, кой ще им помогне,

и гладна хрътка зад кервана лае,

като жесток и ненаситен сводник.

 

Те вярват в свойта призрачна вселена,

а аз вселена имам ли, къде е?...

В самотната ми стая осланена

главата ми, безимен връх, белее…

 

© Валентин Йорданов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??