КАТУНАРИ
Каруците вървят една след друга,
с окъсани, разнищени платнища,
това ли е човешката заслуга –
животът им да е така разнищен.
Те следват пътя на звездите в мрака,
а денем слънцето напред ги води
и циганите просто търсят знака,
в съня им, който остро ги прободе.
А знакът им го няма. Те не знаят,
пък и да знаят, кой ще им помогне,
и гладна хрътка зад кервана лае,
като жесток и ненаситен сводник.
Те вярват в свойта призрачна вселена,
а аз вселена имам ли, къде е?...
В самотната ми стая осланена
главата ми, безимен връх, белее…
© Валентин Йорданов All rights reserved.
