29 янв. 2019 г., 14:24

Кавалер 

  Поэзия » Юмористическая
5.0 / 7
1464 3 5
Откак се помня, все съм кавалер –
така съм писан в Божия тефтер.
Помагам и на болни, и на слаби,
на млади булки и на стари баби.
Но станах вече немощен и слаб,
преглъщам трудно клисавия хляб,
та гледам много да не се озоря
и кокалите си курбан да сторя.
Жената дума: -Уж си кавалер,
а все лежиш на стария миндер.
Поне стани, комшийката те вика
да туриш сап на нейната мотика! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радко Стоянов Все права защищены

Предложения
  • И снова здесь гибнут ребята - которым семнадцать лет. Смерть их страшна, непонятна. А объяснении это...
  • Бежать, сбежать по закоулкам памяти от себя, от всех, от воспоминаний. От жизни ждав чего-то, не дож...
  • Январское утро, снежинки летят, Гуси в избушке в оконце глядят. Лёд реку в лесу зимнем нежно закрыл,...

Ещё произведения »