11 июл. 2025 г., 07:11  

Казино "Живот"

301 2 8

Този свят е казино. Статист си. И в  ъгъла – сам.

На зелената маса избраните лудо наддават.

Предизвикват с безочлива ярост съдбата. Без срам!

И до кръв са готови за плячката да се сражават.

 

Те са алчни и нагло надцакват. Но срещу кого?

В океана от време – надежди удавени. Наши.

На Титаник е свирел оркестър, навярно и Бог

го е чувал, когато стотици потъвали в страшното.

 

Самовлюбено его пред нас афишират дори

лилипути, без капчица разум у тях да блещука.

Властелини ли виждат у себе си? Ничие „Спри!“

не зачитат и плащаме всички – с живот сред боклука.

 

На рулетка залагат съдбата на своя народ

и си вярват, че могат да местят дори времената.

От светкавици мощни раздран е небесният свод,

вледенени сълзи на разруха оплакват цената.

 

Безнадеждни и сгушени в страх като след земетръс

и с напукан таван от мечти – примирени живеем.

Затова ли загина Христос на Голготския кръст?

Не към мъст, да поискаме сметка зова. Но не смеем.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Панайотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Има хора, които не искат да бъдат в една лодка с друг, Зиги. Аз не съм от тях. Защото и на кораб, и на яхта, и на сал - все ще бъда еднакво страхлива.🤩 Прегръдка за теб и за Дейна, която стана ревностен мой читател!♥️
  • Много истини си казала в този стих, Мария.
    За съжаление не сме единни и се оставяме да ни манипулират и лъжат безочливо.
    Поздрави!
  • Ох, Мария... Справедливост винаги има, ако не сега, то по-нататък... аз в това вярвам. Постоянно се чудят как да ни разделят и да ни настройват, а кой крив кой прав? През колко ли гадости минахме, и още колко ни очакват… аз мога само да давам каквото мога и колкото, толкова. На мнение съм, че животът е бурен океан и никой не плава в него лесно, но на сал, който сам си скалъпил е още по-трудно. По-хубаво е, когато се съберат повече хора заедно и си направят лодка, че даже и кораб. Имай вяра.
    За стиха - поздравления, майсторски написано и ударно! Видях, че е публикуван по-рано и исках да го прочета, но изчезна... Явно е било заради редакцията.
    Сърдечна прегръдка от мен!
  • Скити, миличка Скити, щом си тук, се вълнуваш от социалната тема, от тежките въздишки на ежедневието ни и търсенето на брод през тях. Благодаря ти с прегръдка!
    Хубаво лято да имаш!💖
  • Много силен стих, Мари!
    Жалкото е, че винаги плащат "статистите"...

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...