11.07.2025 г., 7:11  

Казино "Живот"

299 2 8

Този свят е казино. Статист си. И в  ъгъла – сам.

На зелената маса избраните лудо наддават.

Предизвикват с безочлива ярост съдбата. Без срам!

И до кръв са готови за плячката да се сражават.

 

Те са алчни и нагло надцакват. Но срещу кого?

В океана от време – надежди удавени. Наши.

На Титаник е свирел оркестър, навярно и Бог

го е чувал, когато стотици потъвали в страшното.

 

Самовлюбено его пред нас афишират дори

лилипути, без капчица разум у тях да блещука.

Властелини ли виждат у себе си? Ничие „Спри!“

не зачитат и плащаме всички – с живот сред боклука.

 

На рулетка залагат съдбата на своя народ

и си вярват, че могат да местят дори времената.

От светкавици мощни раздран е небесният свод,

вледенени сълзи на разруха оплакват цената.

 

Безнадеждни и сгушени в страх като след земетръс

и с напукан таван от мечти – примирени живеем.

Затова ли загина Христос на Голготския кръст?

Не към мъст, да поискаме сметка зова. Но не смеем.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Има хора, които не искат да бъдат в една лодка с друг, Зиги. Аз не съм от тях. Защото и на кораб, и на яхта, и на сал - все ще бъда еднакво страхлива.🤩 Прегръдка за теб и за Дейна, която стана ревностен мой читател!♥️
  • Много истини си казала в този стих, Мария.
    За съжаление не сме единни и се оставяме да ни манипулират и лъжат безочливо.
    Поздрави!
  • Ох, Мария... Справедливост винаги има, ако не сега, то по-нататък... аз в това вярвам. Постоянно се чудят как да ни разделят и да ни настройват, а кой крив кой прав? През колко ли гадости минахме, и още колко ни очакват… аз мога само да давам каквото мога и колкото, толкова. На мнение съм, че животът е бурен океан и никой не плава в него лесно, но на сал, който сам си скалъпил е още по-трудно. По-хубаво е, когато се съберат повече хора заедно и си направят лодка, че даже и кораб. Имай вяра.
    За стиха - поздравления, майсторски написано и ударно! Видях, че е публикуван по-рано и исках да го прочета, но изчезна... Явно е било заради редакцията.
    Сърдечна прегръдка от мен!
  • Скити, миличка Скити, щом си тук, се вълнуваш от социалната тема, от тежките въздишки на ежедневието ни и търсенето на брод през тях. Благодаря ти с прегръдка!
    Хубаво лято да имаш!💖
  • Много силен стих, Мари!
    Жалкото е, че винаги плащат "статистите"...

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...