18 февр. 2010 г., 13:02

Кехлибарено 

  Поэзия » Любовная
614 0 1
Залязва слънцето във своя ход отново,
в своя светло-мрачен кехлибарен тон.
И топят се в пясъка като стружки от олово -
чувства от усмивка, въздишка и от стон.
Стон на разкъсана душа, във кремъчна пустиня,
на хиляди парчета от диканята на обичта.
И думи, изтръгнати от нея – „Моля те, прости ми!”,
отнесени безмилостно от на вятъра прахта.
И приказка как някога е бил от огън залезът,
а не синкаво изстинал, потопен във ледени води...
... и как косите твои приглаждаше с наслада вятърът,
как сълзите се стичаха по влюбени очи!? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Стоянов Все права защищены

Предложения
: ??:??