henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)
397 1891
18 апр. 2005 г., 16:46

Кенефена младост 

  Поэзия
762 0 5


Не съм загубил нищо още.
И нищичко не съм спечелил.
Животът ми е скрит във снощи,
но снощи вече е забравено.
Градът в слепец ме превърна.
Усмихна се първо,прие ме,
но някак растях във кенефи-
кенефена младост мръснишка.
Понякога се усмихвах.
Младостта с това те дарява.
Сега истерично се хиля.
Нищо, нищичко не желая.
Запознавах се с лица, не със хора.
Мъртвешки очи, молещи.
Но си тръгнах прегърнал умората.
Тръгнах си от кенефите.
Не съм загубил нищо още,
но нищо и не съм спечелил.
Днес помня всичкото си снощи
и мога пак да се усмихвам.

© Ясен Крумов- Хенри Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ако промениш стила си- няма да бъдеш ТИ... Не се променяй и ПИШИ!!!
    Имаш какво да дадеш на хората... Поздрав!
  • Твоят поглед е наистина различен, ъгълът под който гледаш поезията - също. Продължавай напред
  • Виж..не е ли време да опиташ нещо различно, изненадващо , да погледнеш от друг ъгъл за поезията.
    Не знам дали съм права за това,но понякога е нужно да видим нещата в друга светлина за да се роди нещо с една октава 'по',въпреки че знам - това е твоят стил.В какво и да е желая ти успех!
  • 6 и от мене
  • Така е - сянка, но воля!
    Измамен е дъжда от смях,
    когато усмивката взел си назаем
    и живота ти побира се в длан...

    Харесва ми стихът ти, продължавай все така От мен 6
Предложения
: ??:??