Кенефена младост
Не съм загубил нищо още.
И нищичко не съм спечелил.
Животът ми е скрит във снощи,
но снощи вече е забравено.
Градът в слепец ме превърна.
Усмихна се първо,прие ме,
но някак растях във кенефи-
кенефена младост мръснишка.
Понякога се усмихвах.
Младостта с това те дарява.
Сега истерично се хиля.
Нищо, нищичко не желая.
Запознавах се с лица, не със хора.
Мъртвешки очи, молещи.
Но си тръгнах прегърнал умората.
Тръгнах си от кенефите.
Не съм загубил нищо още,
но нищо и не съм спечелил.
Днес помня всичкото си снощи
и мога пак да се усмихвам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ясен Крумов- Хенри Все права защищены
