Apr 18, 2005, 4:46 PM

Кенефена младост

Poetry

931 0 5

Не съм загубил нищо още.
И нищичко не съм спечелил.
Животът ми е скрит във снощи,
но снощи вече е забравено.
Градът в слепец ме превърна.
Усмихна се първо,прие ме,
но някак растях във кенефи-
кенефена младост мръснишка.
Понякога се усмихвах.
Младостта с това те дарява.
Сега истерично се хиля.
Нищо, нищичко не желая.
Запознавах се с лица, не със хора.
Мъртвешки очи, молещи.
Но си тръгнах прегърнал умората.
Тръгнах си от кенефите.
Не съм загубил нищо още,
но нищо и не съм спечелил.
Днес помня всичкото си снощи
и мога пак да се усмихвам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

maeva_va

Ако промениш стила си- няма да бъдеш ТИ... Не се променяй и ПИШИ!!!
Имаш какво да дадеш на хората... Поздрав!

2006-04-01T10:46:32+03:00
Lanfear (Емма)

Твоят поглед е наистина различен, ъгълът под който гледаш поезията - също. Продължавай напред

2005-07-25T07:14:19+03:00
кармен (Хей)

Виж..не е ли време да опиташ нещо различно, изненадващо , да погледнеш от друг ъгъл за поезията.
Не знам дали съм права за това,но понякога е нужно да видим нещата в друга светлина за да се роди нещо с една октава 'по',въпреки че знам - това е твоят стил.В какво и да е желая ти успех!

2005-06-12T04:21:13+03:00
sladka_ve6tica (Теодора)

6 и от мене

2005-04-22T22:17:28+03:00
AmazonkA (Марина Петрова)

Така е - сянка, но воля!
Измамен е дъжда от смях,
когато усмивката взел си назаем
и живота ти побира се в длан...

Харесва ми стихът ти, продължавай все така От мен 6

2005-04-19T15:43:13+03:00