Килерът на мама

15 нояб. 2024 г., 16:06

Поэзия

64 2 3

КИЛЕРЪТ НА МАМА

... уютна ми е есента,

и, скрит в килерчето на мама,

открехнал прашните врата,

ѝ виждам жълтата пижама,

на пръсти в моя сън върви

и носи ми водица в стомна,

дъхти на билки, на треви,

чиито имена не помня,

и ставам същото момче,

макар и толкова за кратко –

спасило есенно щурче

в кутийката кибрит на татко,

а пощальонът с кожен сак

му дава вчерашния вестник,

и дремещият котарак

на двора припечето мести,

а вечер печката бумти

и скърца зимната бурия,

сълза в очите ми люти,

и няма как да я отрия,

невям безстрашното момче

е вече зрителна измама?...

Спасено есенно щурче

в дълбокия килер на мама.

Lorraine (Лора Петкова)

2024-11-18T03:11:24+02:00

Затрогващо! Напомня на Байроновото "Как искам пак да съм дете..."
yotovava (Валентина Йотова)

2024-11-15T16:54:15+02:00

и дремещият котарак
на двора припечето мести,
zelenaradost (Милена Френкева)

2024-11-15T16:26:10+02:00

Съкровена красота и любов!