От музика и звезден прах
сред дим и морска пяна,
Душата ми на бащиния праг
със майчини завети се е сляла.
Отчупват се парчета от фасадата,
грижливо в джоба си ги пазя още.
Не мога да направя нищичко за сградата,
но пътят ми ще обелязват нощем.
Все още се ми се случва и да се оставям,
на миналото си да бъда плагиат,
но чух отвътре, че ако не ги заравям-
накрая те ще заблестят.
© Роси Стефанова Все права защищены