От музика и звезден прах
сред дим и морска пяна,
Душата ми на бащиния праг
със майчини завети се е сляла.
Отчупват се парчета от фасадата,
грижливо в джоба си ги пазя още.
Не мога да направя нищичко за сградата,
но пътят ми ще обелязват нощем.
Все още се ми се случва и да се оставям,
на миналото си да бъда плагиат,
но чух отвътре, че ако не ги заравям-
накрая те ще заблестят.
© Роси Стефанова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
