28.02.2023 г., 11:08

Кинцуги

502 0 1

От музика и звезден прах

сред дим и морска пяна,

Душата ми на бащиния праг

със майчини завети се е сляла.

 

Отчупват се парчета от фасадата,

грижливо в джоба си ги пазя още.

Не мога да направя нищичко за сградата, 

но пътят ми ще обелязват нощем.

 

Все още се ми се случва и да се оставям, 

на миналото си да бъда плагиат,

но чух отвътре, че ако не ги заравям-

накрая те ще заблестят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роси Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...