30 сент. 2023 г., 20:18

Kлада 

  Поэзия » Строгие формы
183 3 7

И тръгнех ли, избирах дълъг път,
и все вървях по стръмните баири,
един не се нае да ме сподири,
там, дето болки и стрели валят.

 

Човеци много, Любовта е кът,
по стъпките ми леден вятър свири...
Жадувах само обич, дом и мир и
да спра за миг. Нозете ми кървят.

 

В два куфара живота си побрах,
от самотата ми не ме е страх
и не за мен е тази песен жална.

 

Дали изплащам на предците грях?
Молитви в стих изплаках и изпях.
В душата клада Ти ли, Боже, пална?   

 

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • И тъмнината - също, но пътят и изборите са си наши.
  • Остави предците...светла им памет! Светлината им ни сподиря и когато не знаем...хубава форма, Наде!
  • Благодаря ви!
  • Кът е любовта, така е, Наде.... Но ти намирай сили и я споменавай в стиховете си. Заради тези, които не я познават (дано я познаят) и заради тези, които я откриват и в най-дребното... пиши, защото имаме нужда от качествена поезия! Честит Международен ден на Поезията!❤️🌷
  • Наде, чудесен стих!!!
    С удоволствие чета всичко написано от теб!
  • Наде!!!
  • Вероятно да. Познах се.
Предложения
: ??:??