Регина (Радост Даскалова)
374 1425
19 июн. 2014 г., 15:49

Клепсидра 

  Поэзия
557 0 11

Животът изцежда се

от пръстите, устните -

капчук безнадежден,

през кожа, през мускули.

На капка по капка,

на думи и мисли,

със синя прозявка,

от бъдеще - в минало.

Оставям от себе си

по хора, предмети,

по спомени, ребуси,

букети, пакети...

Окапвам се в атоми,

на звуци, на срички,

на пръски по лятото,

по всичко, по всички...

И капя ли, капя

неспирно наоколо,

ръмя и се стапям.

И все от дълбокото.

И сигурно някога,

ще спра по часовника,

с последната капчица,

но колкото – толкова.


Радост Даскалова

© Радост Даскалова Все права защищены

Автор запретил голосование.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??