Клепсидра
710
0
11
Животът изцежда се
от пръстите, устните -
капчук безнадежден,
през кожа, през мускули.
На капка по капка,
на думи и мисли,
със синя прозявка,
от бъдеще - в минало.
Оставям от себе си
по хора, предмети,
по спомени, ребуси,
букети, пакети...
Окапвам се в атоми,
на звуци, на срички,
на пръски по лятото,
по всичко, по всички...
И капя ли, капя
неспирно наоколо,
ръмя и се стапям.
И все от дълбокото.
И сигурно някога,
ще спра по часовника,
с последната капчица,
но колкото – толкова.
Радост Даскалова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радост Даскалова Все права защищены
