29 сент. 2024 г., 18:05

Клетка

435 0 0

Лицето ми е мрачно, а сърцето ми-прозрачно.

Чувствата ми са толкова преплетени,

а сетивата ми са напълно изхабени.

Слънцето става все по-бледо, вече нищо не виждам.

Ръцете ми се стапят,

мозъкът ми остава разглобен.

Всичко изчезна

не усещам вече нищо.

Кръвта ми се смрази.

Благодарение на последните сльнчеви лъчи

всичко от мен се изпари.

От мен остана единствено душата ми,

но вече и тя е променена затова я пускам и тя да си отиде.

Вече всичко е на свобода.

Усещам празнотата, но тя ме

прави жива.

Вече нищо от мен не е заключено в клеткaта на тялото ми.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Iliyana Nikolova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...