Лицето ми е мрачно, а сърцето ми-прозрачно.
Чувствата ми са толкова преплетени,
а сетивата ми са напълно изхабени.
Слънцето става все по-бледо, вече нищо не виждам.
Ръцете ми се стапят,
мозъкът ми остава разглобен.
Всичко изчезна
не усещам вече нищо.
Кръвта ми се смрази.
Благодарение на последните сльнчеви лъчи
всичко от мен се изпари.
От мен остана единствено душата ми,
но вече и тя е променена затова я пускам и тя да си отиде.
Вече всичко е на свобода.
Усещам празнотата, но тя ме
прави жива.
Вече нищо от мен не е заключено в клеткaта на тялото ми.
© Iliyana Nikolova Всички права запазени