КЛЕТВА ДАДОХ НА СЪРЦЕТО СИ
http://www.vbox7.com/play:8e72ac79
Реших да си замина. Просто тръгвам.
Дори не се опитвай да ме спреш!
Отдавна мина времето, когато
дойдох при теб с вяра и копнеж.
Дойдох, но като птица клета
останах с пречупени криле.
Надеждата в очите ми угасна,
дори мечтите ми отне.
И като птица в златна клетка,
поглеждах синьото небе…
Любов, държана зад решетка…
Каква любов!? Туй мъка, бе!
Сърцето ми ранява много пъти -
обижда го, изхвърля го, гори…
То всеки път прощаваше греха ти,
но и до днес не спря да го боли.
Реших да тръгна. Ей тъй, заминавам!
Без „сбогом” и без сълзи при това,
и знай, че никога не съжалявам
за стари и отминали неща.
Назад оставих всички грешки,
всяка болка и тъга,
и в своето утре вече гледам,
прегръщам новата зора.
Забравих хули и обиди…
Загърбих твоите лъжи…
И клетва дадох на сърцето си -
от днес да спре да го боли!
© АнеблА Все права защищены